Кая на десет.
Опитах се да сметна колко дни са това.. Много, а за мен малко. Искам думата “Винаги” да я татуирам под ушенцето ѝ. На най-мекичката част на коремчето ѝ. Искам да имаме много по седем. Толкова много обич има в нея.
Тя е началото. И живота ни е по-смислен с нея. Защото е приятел. И си слага лапата в дланта ми, всеки път, когато усетя, че се губя. Толкова много дни, пролети, залези, смислени стъпки, следобедни прозявки, откъснати мигове…
Тя е началото. На приятелства, на пътувания, на спасени животи. На смях и сълзи. На летни късни приказки в хамаци и на чакан есенен дъжд.
Тя е началото. Винаги ще е. Тя!
