Това е една история за любов!
Запазих я да ви я разкажа преди Коледа, защото вярвам, че ще ви докосне по същият начин, по който ме докосна мен.
Познавам Галя и съпруга ѝ от преди две години, когато направих първата им фотосесия, като току що сключило брак семейство с тяхната малка Джеси. Нежно малко момиченце, което си личеше, колко е обичано. След фотосесията си спомням как си говорихме с Галя за нашите кучета, за вниманието и грижата по здравето на Джеси.
Ноември месец ми писа да запишем коледна фотосесия и чаках с нетърпение пак да ги видя. Дойде деня и отваряйки вратата на студиото ги видях с мъничко бебче и усмивката ми озари лицето, докато не погледнах надолу… Нямаше я Джеси.
Нещо ме прободе в сърцето и в следващият момент се зарадвах, че имат още един нов член на семейството.
Защо го пиша това – заради любовта! И силата да се изправиш и да отвориш душата си, след една неочаквана загуба. Да не потъваш в нея, а да погледнеш отново в очите на една чиста душа, която обещава любов. Много любов. Защото там, където е имало куче, задължително пак трябва да има.
Имаме нужда от тази любов – много повече ние като хора. Живеем във времена на бърза консумация – всичко е на ръка разстояние, всичко е онлайн, и единственият начин да избягаме от тази въртележка е като се вгледаме в очите на нашите кучета.
Благодаря ви, мило семейство за емоцията, за смеха, за малкото скрити сълзи, за усмивките на прекрасната ви дъщеричка и за невероятното ви куче, в което се влюбих от пръв поглед. И до нови срещи!
