Човекът зад камерата

Какво е да си фотограф на домашни любимци

Имам късмета да прекарвам дните си в снимане на домашни любимци, независимо дали лежа в калта, докато весел кокер шпаньол се насочва към мен, преследвайки топка или избухвайки в смях, докато джак ръсел гони мехурчета в студиото ми. Намерих своето щастливо място, прекарвайки време с тези прекрасни домашни любимци и хората, които ги ценят като семейство.

Когато започнах да се занимавам професионално с това четох, че за да си фотограф на домашни любимци, трябва наистина да обичаш кучета и да имаш търпението на светец!!! J

  • Има кучета, които имат перфектна стойка и гледат право в камерата, но има и кучета, които е по-вероятно да скачат върху главата ми или такива, които ще галопират в студиото.
  • Има кучета, които са невероятно чувствителни и всичко ги плаши, има и такива, които отказват да гледат направо да гледат камерата.
  • Има и кучета, които седят и гледат камерата само за част от секундата, преди да избягат от декора, за да направят нещо забавно.

Има всякакви кучета! 🙂

Някои сесии са чиста радост, а други са изпълнени с предизвикателства, но всичко това си заслужава. Искрено се забавлявам с по-предизвикателните фотосесии, защото обичам да намирам начини да работя с кучетата и да изненадам собствениците с красива галерия, която е далеч над това, което те са смятали, че можем да постигнем.

За това изключително много ми помага и десетките часове обучение за психологията на кучетата, за да мога да разпознавам езика на тялото и тяхното поведение. На първо място, здравето и спокойствието на кучето е приоритет и няма нищо лошо в това да се стопира фотосесия, ако то не се чувства добре.

В комуникацията с кучета има няколко малки тайни, които са от изключителна важност. Когато се запознаваме ще игнорирам кучето, за да му дам време да опознае средата. Собствениците често се изненадват колко добре се справят кучетата им около мен, дори и тези, които са нервни от непознати и затворени пространства. Това не е ракетна наука – просто съм тиха и спокойна и им давам свобода, да разучат на спокойствие студиото. Е, и много бисквитки разбира се! 

Да си фотограф на домашни любимци не винаги е лесно, отнема много упорита работа, но си заслужава.

Дните, в които прекарвам часове в подготовката на декори за специална сесия, моментите, в които снимах 3 малки палета, които опишкаха цялото студио или онези специални няколко часа с куче в края на живота му, за да създам спомени, които ще продължат завинаги…

 Не мога да ви опиша колко привилегировано се чувствам, че това е моят живот.