Имате ли силна връзка с вашето куче?  /  А то слуша ли ви?  /  А вие? 😉

Вече 7 години и половина се имаме с Кая и едва от година и половина, аз знам, че имам щастливо куче. Защо преди това да не е била щастлива, ще ме попитат всички, които ни познават. Та аз съм толкова грижовна, отдадена, четяща, глезеща, искаща най-доброто. Така е. А не бях ли и протективна, обсебваща и задушаваща…?

Кая имаше много токсична връзка с мен. Тя не можеше без мен. Аз не исках тя да може без мен. Не давах свобода на кучето си да бъде куче. Не защото не исках – не знаех, че трябва. Не знаех как.

Част от митовете, които надживях са:

“Пусни я да си играе”

От всички кучешки площадки и полянки чувах – “Остави я да си играе с кучетата” – да ама тя не искаше да си играе с тях и аз бях тъжна, че точно моето куче не знае как да си играе и не се забавлява от това. Години по-късно разбрах, че женските кучета, особено в зряла възраст нямат тази ежедневна нужда. Те имат нужда да комуникират повече с човека си. От точно такова “пускане” сред многото кучета Кая стана плашлива. Тя не се чувства добре сред много кучета, а аз късно разбрах каква грешка е ходенето сред много кучета, всякакъв калибър, вид, темперамент. Лаещи, тичащи, борещи се. Как ли ще се чувстваме ние, ако ни оставят така сред стадо бизони? А дали си спомняме оня момент в детската градина или първият учебен ден, когато е трябвало да се отделим от родителите си? Чувството често е страх. Точно в тази момент се започва пораждането на всички негативни поведения на кучето ни.

“НЕ-то като инструмент”

И в отношенията с децата, и с кучетата, и с близките – това ни преследва. Не ходи там, не лай, не души това куче, не се качвай по мен, не се качвай на дивана, не яж това, не влизай там. Не, не, не. Само не. И нито едно Да. Толкова често коригираме кучетата си или още по-лошо – игнорираме ги, че това се е превърнало в негласна школа, която се практикува във всеки парк и на всяка полянка. Редом разбира се с ” ЕдиКойСИелаТукЗащотоЩетисчупяглаВата!”, което се чува от всички страни.

Никой не ни учи да казваме “Да” и “Браво” Приемаме доброто поведение на кучето си като негово задължение. То е “Длъжно” да ни е благодарно, защото ние го храним (е добре де… каква е сега тази причина@5$@) и въобще, толкова много правим за него. Например извеждаме го всеки ден! Ама това не е нещо, за което нашето куче трябва да ни е благодарно, а точно обратното – ние трябва да му благодарим за това удоволствие 🙂 Особено в днешната обстановка!

“Много я глезиш!”

Това съм го чувала хиляди пъти. И всеки път вдигах рамене и казвах – “Мога, правя”. Грижата за кучето, за неговото здраве -физическо и психическо се счита за “глезене”. Комуникацията с кучетата ни се заклеймява пак като “Глезене”.  А всъщност кучето има нужда от комуникация с нас. И тя не е нужно да бъде някакви стотици часове- всички работим 🙂 . Достатъчни са 15 минути хубава игра, само ние и нашето куче, за да го накара да се почувства щастливо. Често съм виждала кучета, които са абсолютно обсебени от топката/пръчката и хората се дразнят, че кучето непрекъснато ги бучи с нос и иска да си играе. А това е всъщност цялото общуване, което му даваме с нас на неговият си език – едното мятане на топка. То не знае как да ни подскаже по друг начин, че му липсва комуникацията с нас, а ние не го разбираме.

Уважаваме ли кучето си и неговите желания?

Научих се на това. И от там започнахме да създаваме едно много силно партньорство и приятелство с кучетата ми.

Аз уважавам техните желание и нужди. Не им крещя, не ги наранявам. И ако всеки човек си има по един ангел хранител, който ни помага да взимаме правилните решения, да се учим, да вървим напред, то аз си имам Ина и страницата www.moetokuche.com. Ина е моят ментор, в комуникацията с кучетата ми. Човек, който ме вдъхнови да чета, да се интересувам, човек, който мога да слушам с часове. Тя е енциклопедия. И един от най-иновативните днес – кучешко-човешки треньори (апропо и един от малкото сертифицирани такива). Тя ми помогна да създам една прекрасна връзка с #моитекучета! Заради което я обичам и много искам да ѝ кажа за пореден път – Благодаря!

Посетете сайта www.moetokuche.com или цък тук за фейсбук страницата, в която пуска много интересни неща 😉