Зад това да почна да снимам кучета стоят много истории.
Такива, които пазя дълбоко в душата си, истории на спасени кучета, на кампании за събиране на средства за лечение и в последствие за търсене на дом. От години съм администратор на една от големите групи за кокер шпаньоли във фейсбук и не е нужно да казвам какво изпитвам всеки път, когато видя кокер в беда. С някои не успяхме – имаше и такива, при които травмите от човешката бездушност бяха несъвместими с живота. Но има и много такива, които ме радват и до днес и едно от тях е Лори.
Почти сляпа, в много окаяно състояние – така я намериха нейните спасители и се започна борбата за оцеляването и лечението ѝ.
Лори беше едно от онези кучета, които са невидими. Те просто съществуват, борят се и оцеляват, затворени и забравени. Кучета, които посрещат всеки ден в самота. Кучета, които не могат да избягат и да потърсят нещо по-добро, защото не знаят, че го има. Единственото, което са виждали с почти изтеклите си очички са къшей хляб и мръсна купа с вода.
Както прави думичката любов можете сами да видите.
Лори днес е коренно различно куче. Тя има дом и хора, които я обожават и са изцяло отдадени на това да помагат и на други бездомни кучета и котки. И въпреки, че вече е напълно сляпа е едно от най-спокойните и оптимистични кучета, които са идвали в студиото.
Давайте любов. Раздавайте я. Тя винаги се връща. Спасяването на дори и един живот е нещо, което уверявам ви, никога няма да забравите.
***Благодаря от цялото си сърце на замесените в тази щастлива история – на Ан, която я намери, на Цветан, който пръв снима Лори, за да започнем кампанията за събиране на средства за лечението ѝ, на кокерската група, които застанаха зад нея и не на последно и най-значимо място на Кристина и нейното семейство, които от уж приемен дом се оказаха постоянен и вече 5-та година рисуват своята вълшебна приказка.
